Проговарянето на детето е един от най-вълнуващите моменти в развитието му. А роля родителите в процеса е изключително важна.
По-приказливи ли са момичетата?
Според специалистите момиченцата проговарят по-рано и по-лесно, служат си с повече думи и го правят с по-голяма лекота. За разлика от тях момчетата много по-често срещат сериозни затруднения и страдат от проблеми с речта.
1 месец
Плачът може и да не ти изглежда като средство за комуникация, но за бебeто засега това е единственият начин да ти каже „Уморено съм”, „Гладно съм” или „Не се чувствам добре”. При това е установено, че докато мъничето ти „говори” чрез своя плач, то задейства същите центрове в мозъка, които отговарят за речта му по-късно. Същевременно новороденото развива ларинкса си – органа, който отговаря за произвеждането на звука.
Твоята роля: Говори му нежно и успокоително. Макар дребосъчето все още да не разбира какво му казваш, тонът ти ще го ориентира. Не се притеснявай от плача му. Той е нещо нормално и е част от естествените процеси в развитието му. С времето ще се научиш да разпознаваш различните видове плач, ще знаеш как да ги „декодираш” и да дадеш на рожбата ти точно онова, от което има нужда.
2-5 месец
Сладкото бебешко гукане идва от вече по-добре развития ларинкс, като постепенно детето се научава да си служи с устните и езика и така се подготвя за бъдещото проговаряне. Понякога това може да е изключително забавно. Мъничето започва да се очарова от силата на звука на собствения си глас и да експериментира, като използва нови начини за комуникация: може да пищи с цяло гърло, да се концентрира върху една гласна или да имаш чувството, че се оплаква жално-жално. Тези вокални упражнения помагат на бебето да се научи да контролира силата на гласа си и тона и така след време да формира първите си думички.
Твоята роля: Говори му напевно (Кажи му нежно: „Здравееей”.) Скоро ще забележиш, че рожбата ти се вслушва предимно във високите напевни тонове и се опитва да имитира звуците, които издаваш. Колкото по-често го правиш, толкова повече ще помогнеш за говорното му развитие.
5-7 месец
Когато бебето започне да включва съгласни в гукането (например “А-гуу”), то вече може да възпроизвежда пълния репертоар от звуци (а това не е никак лесна задача). За целта е необходимо да включи в процеса езика и устните си. Имай предвид, че това е огромен напредък и със сигурност е добър знак за развитието на говорните и комуникативните му способности.
Твоята роля: За да ускориш процеса и да го подпомогнеш, разказвай на мъничето това, което ще правите през деня, или за действието, което извършваш в момента. Независимо че все още не може да ти отговори, то първо ще се научи да разбира, а след това и да отвръща на казаното. Кажи му, например: „Отиваме до магазина да купим малко мляко, а после ще се разходим с татко в парка.” Макар да не получаваш отговор, скоро ще установиш, че бебето реагира на тези фрази (особено ако ги повтаряш достатъчно често) и наистина разбира казаното.
Установено е, че на 6-месечна възраст бебето, чувайки думата „мама”, може да я разпознае и посочи на снимка.
7-9 месец
Рожбата ти казва: „ма-ма-ма” - дали това е първата му истинска думичка? Или просто продължава да произнася случайно отделни срички, които наподобяват истински думи... Това е период на преход към истинското ви общуване.
Твоята роля: Говори му за предметите наоколо, като ги описваш и посочваш, и постепенно твоето съкровище ще се научи да свързва думата с това, което вижда, а по-късно и ще го назовава. Важно е да наричаш нещата с истинските им имена, а не по бебешки (вместо „бау-бау” казвай “куче”). Иначе излишно усложняваш и забавяш процеса, като детето се принуждава да учи едновременно два напълно непознати езика и се обърква.
9-12 месец
След като малкото вече разпознава обектите наоколо, то се опитва да си обясни къде се намират те в пространството. Затова ще започне да посочва с ръчичка и да казва „там”. Скоро ще научи как да иска най-необходимите му предмети, ще ги мести и назовава, за да развие пространствената си ориентация.
Твоята роля: Независимо че вече знаеш наизуст какво се опитва да ти каже с такива усилия, не го прекъсвай, като веднага му подадеш предмета – дай му време да си го поиска и да упражнява речта си. Насърчавай го да изговаря думите, като му помагаш да ги научи. Подмяната на някои букви в думите е нормално за „новобранците” в речта и не е повод за притеснение на тази възраст. Например вместо „вода” детето може да казва „бода” или да съчинява свои собствени думи в бебешкия си речник. Това упражнение също не е напразно. То стимулира детето да проявява активност и изобретателност при развитието на комуникативните си умения и мисленето. Така че, остави го да бърбори на воля :).
Детето трябва да каже първата си думичка най-късно до годинка и три месеца.
12-15 месец
Не е задължително първата произнесена съзнателно думичка да бъде „мама”. Но каквото и да каже рожбата ти, по всяка вероятност то ще е нещо кратко и лесно за произнасяне. „Куче” често е една от първите думички на децата.
Твоята роля: Твоето насърчение и одобрение ще го мотивират допълнително да впрегне усилията си и да изговаря все повече нови и нови думи. Колкото по-често го правиш, толкова повече думички ще знае детето ти. Посочвай му предметите и го подканяй да повтори имената им.
Посъветвай се със специалист, ако:
-
Бебето е на 4 месеца, а все още не е издавало характерните за периода звуци и не гука;
-
На 15-месечна възраст все още не разбира значението на думите;
-
На 2 годинки не се опитва да комбинира думите във фрази.
Колкото по-рано бъдат открити евентуалните говорни проблеми, толкова по-успешно могат да бъдат преодолени.